66,8% от собствениците на сгради са предприели частични мерки, но те не са достатъчни, за да постигнат нужния ефект.

• Според Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. 93% от жилищните сгради в България не са енергийно ефективни, което води до високи сметки, нисък комфорт и увеличаване на енергийната бедност.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на 20% съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Неизпълнението на реформите заложени в ПВУ ще спре европейското финансиране за енергийно обновяване.
• Отново се задава дългово финансиране със средства от държавния бюджет и 100% грант „на калпак”.

С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава. 

Концепцията, че „най-евтината енергия е спестената енергия“, става все по-разбираема за хората.

Самостоятелно или цялостно обновяване на жилищната сграда, в която живеем?
Според преброяване на НСИ от 2021 г., 66.8% от собствениците са предприели частични мерки – 49% от жилищата изцяло са с енергоспестяваща дограма, а още 17.8% са с частично сменена дограма. Тоест каквото могат да организират със собствени финансови средства и усилия, хората устойчиво го правят.

Нагласите на хората за подобряване на енергийната ефективност в жилищния сектор осезаемо нарастват, но политиката на 100% грантови програми за 10 години успя да покрие нуждите на едва 4% от жилищния фонд. Според експертни изчисления, ако темповете се запазят, ще са ни необходими 200 години, за да бъдат обновени всички нуждаещи се сгради.

Жилищна сграда в квартал Захарна Фабрика в София, преди и след. Източник: БАКК

Как се финансира енергийното обновяване на жилищните сгради в Европа?
Устойчивият модел за финансиране на обновяването за енергийна ефективност, възприет в Европа, е трикомпонентен (фиг. 1).
Как всъщност се случва процесът в България?
България започва обновяването значително по-късно, което от своя страна дава възможност да се използва чуждия опит, с адаптиране към местните условия.

Моделът има доказано много преимущества:

• По-справедливо използване на ограничения публичен финансов ресурс, доколкото 100% грантова помощ облагодетелства една малка част от потребителите за сметка на всички данъкоплатци;
• Значително ускоряване на темповете за обновяване на сградите и достъп до реализация на енергийна ефективност за много повече хора;
• Възможност собственици с ниски доходи да участват финансово в обновителния процес;
• Повишено участие на собствениците във вземането на решения и контрол, което обезпечава по-високото качество на изпълнението и намалява корупционния потенциал при харчене на публичен ресурс;
• Средствата, раздадени като заемен ресурс, се връщат и ползват многократно за обновяване на още сгради.

Моделът е широко приложим и може да бъде надеждна основа за масово обновяване на жилищния сграден фонд.

Така беше реализирано Демонстрационно обновяване от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с подкрепата на Програма на ООН за развитие (ПРООН), с цел да предложи препоръки как успешният пилотен проект да прерасне в системна политика за мащабно обновяване.

Идентифицирани бяха две основни групи предизвикателства:

1. Организация: Обновяването е сложна дейност, за която собствениците често нямат необходимата експертиза. Осигуряването на техническа помощ е от ключово значение. Това днес се обозначава с термина „обслужване на принципа one-stop shop“, който обхваща целия процес.
2. Финансиране: Публичната финансова подкрепа трябва да бъде структурирана така, че да даде възможност за участие на всички собственици, включително и на тези с ниски доходи, каквито има практически във всяка сграда.

Направените препоръки останаха добронамерено пожелание, валидно и до днес, а неизпълнението им е основната причина за провала на следващи опити за въвеждане на модела на съфинансиране.

Какви бяха успехите и предизвикателствата на програмите за енергийно обновяване в България от 2007 г. насам?

• Пилотни стъпки и първи успехи

Демонстрационният проект (ПРООН), който се проведе в периода 2007-2011 г. постави началото на енергийното обновяване в страната. С бюджет от 11 милиона лева, той успешно обнови 50 сгради, като използва модел на 50% безвъзмездно финансиране и безплатна техническа помощ. Този подход се оказа ефективен, балансирайки грантове и кредити и въвеждайки новаторска система за кредитиране на етажната собственост от Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници.

• Разширяване на обхвата и първи трудности

Програмата “Енергийно обновяване на българските домове” (ЕОБД), започнала по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) се проведе в периода 2007-2013 г. Тя разшири мащаба, с бюджет от 50 милиона лева. Програмата се сблъска със значителни предизвикателства.

Забавената, съпроводена с проблеми реализация на програмата послужи като оправдание за преминаване към 100% БФП, въпреки че първоначално се предлагаха 75%. В рамките на програмата успяха да се обновят само 158 сгради, като, други 137 бяха прехвърлени за изпълнение към следващата програма, която започна през 2015 г.

• Първата широкомащабна национална програма, която беше финансирана с националния бюджет

Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС), която се проведе в периода 2015-2020 г. отбеляза значителен скок с бюджет от 2 милиарда лева. Положителното в нея беше, че успя да демонстрира ползите от цялостното енергийно обновяване и да промени обществените нагласи. Въпреки това, програмата забави развитието на пазара на енергийно обновяване, защото имаше редица недостатъци.

Съвременни инициативи и бъдещи перспективи

Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. с бюджет от 103 млн. лв. обнови 429 сгради, но повтори недостатъците на НПЕЕМЖС, по същите причини — предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ на ограничен кръг от бенефициенти. Сходен модел е заложен и в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – Етап 1 (2024-2026 г.), който разполага с 1,129 млн. лв. за обновяване на едва 756 сгради.

ПВУ – Етап 2 (2024-2026 г.) планиран като преход от 100% грант към устойчив модел на съфинансиране на обновяването постигна скромни успехи – 282 кандидатстващи сдружения за едва половината от наличния финансов ресурс в размер на 282 млн. лв. Новите правила за собствениците и повишени отговорности, без осигурена техническа помощ, изискване за 20% финансово участие, не подкрепено с финансови инструменти затруднява достъпа до програмата.

Ниското участие отново послужи като оправдание за връщане към практиката на 100% финансиране от публичен ресурс. Програмата за развитие на регионите (ПРР) 2021-2027 г. отвори две нови схеми по ПО1 и ПО4 със съответно 95% и 100% БФП за обновяване на многофамилни жилищни сгради.

Анализът на тези програми разкрива няколко ключови извода:

1. Програмите със 100% безвъзмездно финансиране са със силно ограничен обхват – малък брой обновени сгради, а десетки хиляди нуждаещи се остават без никаква финансова помощ.
2. Ограниченият публичният ресурс, който се използва еднократно чрез 100% БФП, не дава възможност за реинвестиране на спестяванията, като по този начин прави невъзможно разширяването на програмата.
3. Вместо кампанийни инициативи, има необходимост от постоянно действаща програма, с комбинирано финансиране.
4. Необходимо е създаване на потенциал за по-голям обхват при по-ниски нива на безвъзмездно финансиране.
5. Предоставянето на адекватна квалифицирана техническа помощ за собствениците успява да активира интереса им. И обратно, нерешените проблеми или липсващите възможности за осигуряване на финансовото самоучастие се явяват значима пречка за част от домакинствата в една сграда, а това е спирачка за всички, които живеят там.

Прочетете цялата статия на Цвета Наньова, заместник-председател е на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА) и изпълнителен директор на Българо-австрийската консултантска компания (БАКК):Цялостното обновяване на жилищните сгради е желано от мнозина, но е достъпно за малцина

Справяне с градската уязвимост: Стратегическа инвестиция в стабилност и устойчивост

На 4 февруари 2025 г. близо 200 участници се събраха в Брюксел за конференцията „Градска уязвимост и бъдещето на международното развитие“, организирана съвместно от Cities Alliance и Habitat for Humanity International. Събитието беше фокусирано върху това как стратегическите инвестиции в уязвими градски райони могат да насърчат дългосрочното развитие и глобалната стабилност.

Джонатан Рекфорд, главен изпълнителен директор на Habitat for Humanity International, подчерта значителното въздействие на малките интервенции, като заяви: „Склонни сме да мислим за голяма инфраструктура, но малките интервенции могат да имат огромно въздействие.“ Това подчертава ангажимента на Habitat for Humanity към справянето с градската уязвимост чрез целенасочени, обществени решения. Прочетете повече тук: Addressing Urban Fragility: A Strategic Investment in Stability and Resilience

През февруари 2025 г. Комисията за енергийни преходи (ETC) публикува доклад „Постигане на сгради с нулеви въглеродни емисии: електрически, ефективни и гъвкави“, който представя цялостна картина на емисиите и енергийното потребление в сградния сектор. Докладът подчертава, че глобално сградния сектор допринася за една трета от емисиите на парникови газове (12,3 GtCO₂ през 2022 г.), произтичащи от използването на изкопаеми горива за отопление, охлаждане, готвене, осветление, захранване на уреди, както и от строителството на жилищни и търговски сгради.

За декарбонизация на сградите се препоръчват три основни приоритета:

• замяна на изкопаемите горива с електрификация
• значително подобряване на енергийната ефективност
• изграждане на ефективни и нисковъглеродни сгради.

Докладът също така анализира седем различни, но взаимосвързани предизвикателства, включително декарбонизация на отоплението, увеличаване на достъпа до достъпно охлаждане и подобряване на достъпа до чисто готвене. Запознайте се с целия доклад тук: Achieving Zero-Carbon Buildings: Electric, Efficient and Flexible

Изтеглете бюлетина в pdf формат: Подкрепата на държавата за енергийното обновяване на жилищата отново на пауза?

Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. За допълнителна информация посетете https://hfh.bg/.