През последните години сме свидетели на тревожни изменения в климата - екстремни температури през лятото, предизвикващи горещи вълни, засушавания и пожари; поройни валежи, причиняващи наводнения. На местно ниво започна да се работи все по-активно от една страна за смекчаване на климатичните промени, а от друга - за адаптиране към тях. Антропогенното въздействие върху климата, резултат главно от изгарянето на изкопаеми горива, трябва да бъде силно ограничено, за да се намали отделянето на парникови газове в атмосферата. Сградите са причина за близо 40% от емисиите на парникови газове и към тях следва да бъдат насочени значителни усилия от страна на националните и местни власти. Хабитат България работи над 20 години за подобряване на жилищните условия, повишаване на енергийната ефективност, елиминирането на жилищната и енергийна бедност. От 2014 година организацията е основател на Коалиция за подобряване на жилищните условия в България "Достоен Дом", а от октомври 2023 г. стана член и на Коалиция за климата - България. Ето защо от юли 2024 г. бюлетинът на Хабитат България ще представя повече информация за връзката между жилищните политики и политиките за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. 

• България има честта да бъде домакин на най-голямото международно събитие за климата за2024 г.

61-та сесия на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) на ООН, която ще се проведе в София в периода 27 юли - 2 август 2024 г. IPCC е организация, създадена през 1988 г. от Световната метеорологична организация (СМО) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Тя има за цел да предоставя на правителствата на всички нива научна информация, която те могат да използват за разработване на политики за климата, както и да изготвят доклади, които са ключов принос в международните преговори за изменението на климата. В момента има 195 членове, които доброволно отделят времето си като автори на IPCC, за да оценят хилядите научни статии, публикувани всяка година, с цел да предоставят изчерпателно обобщение на това, което се знае за двигателите на изменението на климата, неговите въздействия и бъдещи рискове и как адаптирането и смекчаването могат да намалят тези рискове. МОСВ координира и сателитна програма с поредица от събития, за да привлече вниманието на обществеността и учени, общини, бизнеси към проблемите на климата в България и Черноморския регион. 

На 30 юли 2024 г., в София ще се проведе Национална конференция „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда“, насочена към общините. 

На 31 юли 2024 г., Коалиция за климата инициира дискусия на тема „Защо е важно научните съвети за климата да функционират по най-високите научни стандарти?“ 

• ЕВРОПЕЙСКИ ПАКТ ЗА КЛИМАТА

Борбата с изменението на климата е от първостепенно значение за бъдещето на Европа и света. Европейският пакт за климата превърна в законодателство целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Тази цел е продължение на ангажимента, поет от ЕС и неговите държави членки при подписването на Парижкото споразумение през 2015 г. и Зелената сделка/ Европейският зелен пакт, 2019 г., който има за цел  постоянно намаляване на парниковите газове и постигане на климатична неутралност до 2050 г. въз основа на трансформиране на ЕС в модерна, ефективно използваща ресурсите и конкурентоспособна икономика, в която никой не е изоставен. За постигането на целите за климата ЕС прие пакет от законодателни промени Подготвени за цел 55.

• ПОЛИТИКИ ЗА КЛИМАТА В БЪЛГАРИЯ

В България рамката на националната климатична политика се дава със:

• Закон за ограничаване изменението на климата - предложение за неговото изменение и допълнение е внесено в Народното събрание;
• Дългосрочната стратегия за СМЕКЧАВАНЕ на изменението на климата до 2050 г. на Р. България;
• Национална стратегия за АДАПТАЦИЯ към изменението на климата и плана за действие към нея;
• Интегрирания национален план за енергетика и климат, който в средата на юни 2024 г., бе актуализиран и публикуван за обществени консултации. В него следва да се разпишат мерките за намаляване емисиите на парникови газове във всички сектори, вкл. сгради и отпадъци -  сектори, в които населението, респективно общините имат ключова роля. 

На местно ниво, климатичните политики следва да бъдат заложени в:

• План за интегрирано развитие на общината (ПИРО), Част VІ. Мерки за ограничаване изменението на климата и мерки за адаптиране към климатичните промени и за намаляване на риска от бедствия, или
• Местна стратегия за Адаптация към измененията на климата, по линия на Националната стратегия за адаптация, или 
• План за действие устойчива енергия и климат, по линия на Конвента на кметовете за климат и енергия, в който от България са включени 49 общини: Аксаково, Асеновград, Балчик, Баните, Банско, Белослав, Благоевград, Брацигово, Бургас, Варна, Враца, Вълчи дол, Димитровград, Добрич, Долни чифлик, Дългопол, Габрово, Генерал Тошево, Годеч, Златоград, Ихтиман, Каварна, Карлово, Козлодуй, Костинброд, Криводол, Крушари, Лом, Лъки, Мездра, Мизия, Неделино, Несебър, Оряхово, Павликени, Перник, Петрич, Пловдив, Поморие, Радомир, Рудозем, Самоков, Смолян, Созопол, София, Трън, Търговище, Чепеларе, Ямбол. 

 КЛИМАТИЧЕН РЕЧНИК

• Изменението на климата се отнася до промяна в климата, дължаща се пряко или косвено на човешката дейност, която променя състава на глобалната атмосфера и която е в допълнение към естествената променливост на климата, наблюдавана в сравними периоди от време. 
• Глобалното затопляне се отнася до постепенното нарастване, наблюдавано или прогнозирано, на глобалната повърхностна температура, като една от последиците от засилването на радиацията, причинено от антропогенни емисии. 
• Адаптациятае процес на адаптиране към действителните или очакваните неблагоприятни последици от изменението на климата и предприемане на подходящи действия за предотвратяване или свеждане до минимум на щетите, които те могат да причинят. В човешките системи адаптацията има за цел да намали или да избегне вредата или да използва полезните възможности. В някои природни системи човешката намеса може да улесни адаптирането към очаквания климат и неговите последици. 
• Смекчаване (на изменението на климата)е човешка намеса за намаляване на източниците или подобряване на поглъщането на парникови газове.  
• Парникови газове (ПГ)  –въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O) и флуорсъдържащи парникови газове (фреони и др.).
• Климатична неутралност  – нулеви нетни емисии на всички видове парникови газове. 
• Въглеродна неутралностозначава постигане на нетно нулеви емисии на въглероден диоксид (CO2) – баланс между отделяните от човечеството въглеродни емисии в атмосферата и така наречените негативни емисии – извличане на въглероден диоксид от атмосферата обратно в земната повърхност. 
• Нетни негативни емисии - естествени и антропогенни
• „Естествени“ негативни емисии- „Поглътител на въглерод“ (carbon sink) е всеки процес, метод или обект, в който се извлича повече въглероден диоксид отколкото се отделя в атмосферата. Тези поглътители се срещат в природата като компоненти на кръговрата на въглерода. Пример за това са растенията, които по време на живота си чрез фотосинтезата поглъщат въглероден диоксид от атмосферата.
• Антропогенни негативни емисии - Технологии за улавяне и съхранение на въглерод; улавяне на въглерод при изгаряне на биомаса; директно улавяне на CO2 от въздуха и др.
• СТЕ - Схема на ЕС за търговия с емисии на парникови газове. СТЕ работи въз основа на принципа „ограничаване и търговия“. С нея се определя абсолютна пределна стойност или „праг“ за общото количество на дадени парникови газове, които могат да бъдат отделяни всяка година от субектите, обхванати от схемата. Лимитът се намалява с времето, така че сумарното количество емисии да се понижава. В рамките на СТЕ на ЕС регулираните субекти купуват или получават квоти за емисии, които при необходимост могат да търгуват помежду си. Секторите, обхванати от съществуващата СТЕ на ЕС, включват производството на електроенергия и топлинна енергия, енергоемките промишлени сектори и въздухоплаването в Европа и генерират 41 % от общите емисии на ЕС.
• СТЕ 2 - нова схема за търговия с емисиите от горива, използвани в автомобилния транспорт и сградите. Тази нова схема нагоре по веригата ще регулира доставчиците на горива, а не домакинствата и водачите на автомобили. Тя ще започне да функционира след 2025 г.

Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. За допълнителна информация посетете https://hfh.bg/.