Въпреки, че повечето хора в Норвегия имат добри условия на живот и осем от всеки десет притежават дома, в който живеят, все пак  приблизително 179 000 души са в неравностойно положение на жилищния пазар, като около 78 000 от тях са млади хора под 20-годишна възраст. 

Националната стратегия за социална жилищна политика на Норвегия (2021-2024 г.) насочва усилията на централните и местните власти към подпомагане на хората в неравностойно положение.

Стратегията очертава следните приоритети: 

Никой не трябва да бъде бездомен. 

За постигането на целта правителството разработва политики за:

• Приоритизиране на start-up заеми като инструмент за подпомагане на повече хора да преминат от наемане към собственост вкл. даване приоритет на семейства с деца и  хора с увреждания;
• Спестовната схема за млади хора за първо жилище.

Наемането трябва да бъде безопасна алтернатива, като това  ще се постигне чрез:

• Подобряване на условията за наемане – удължаване на минималния срок на договорите за наем, увеличаване на жилищната помощ за семейства с деца и други хора с ниски доходи и високи жилищни разходи, дигитални решения за кандидатстване и управление на общински жилища; поддържане на Трибунал за наемни спорове;
• Разширяване на целевата група – предлагане на жилища и социални услуги за повече целеви групи като напр. бездомни, хора с проблеми с психичното здраве или със злоупотребата с вещества; 
• Увеличаване на кредитирането за частни предприемачи от страна на Норвежката държавна жилищна банка с цел да се подсигури предлагането на повече жилища на наемния пазар.

Социална устойчивост в жилищните политики чрез:

• Оценка на нуждата на общините от повече подкрепа и автономност за включване на социалните жилища в градското планиране; 
• Насърчаване увеличаването на броя жилища, подходящи за възрастни хора.

По-ясни роли и необходими знания и компетентност чрез:

• Изготвяне на актуално законодателство за социалните жилища с повишени отговорности на общините и засилване на координиращата роля на областния управител; 
• Разработване на нови и повече цифрови решения;
• Подсигуряване на инструменти за проследяване и изследване на жилищното настаняване и благосъстоянието на гражданите.

Основните инструменти за осъществяване на жилищната стратегия са:

• жилищното законодателство. В Норвегия действат няколко закона, свързани с жилищната политика; 
• заеми, субсидии и други помощи, предоставени от Държавната жилищна банка. 

Местните общински власти придобиват все по-важна роля в общите усилия за подобряване и увеличаване на социалните жилища. Държавата им предоставя подкрепа чрез законодателни и нормативни улеснения, и най-вече със значителни финансови фондове. През последните години в средствата, разпределени към местните власти са включени няколко схеми за жилищно финансиране. Това дава по-голяма свобода на общините и им позволява да определят приоритетите си въз основа на местните специфики.

Норвежката държавна жилищна банка (Husbanken) допринася за премахване на неравенствата на жилищния пазар, така че хората в по-неизгодно финансово положение да имат възможност да придобият жилище. Това до голяма степен се постига чрез подпомагане на общински инициативи и чрез финансова и професионална помощ на местните власти. 

Норвежката държавна жилищна банка предоставя:

• Жилищни помощи, които гарантират, че хората с ниски доходи и високи жилищни разходи могат да си позволят подходящ дом;
• Безвъзмездни средства за допълнителни услуги за потребителите на социални жилища; 
• Инвестиционни безвъзмездни средства за социални и старчески домове, които стимулират общините да обновяват и разширяват жилищния си фонд за хора, които се нуждаят от 24/7 здравни услуги и грижи;
• Безвъзмездни средства за жилищно настаняване, градско и териториално развитие за подобряване на обкръжаваща среда и стимулиране участието на местната общност. 
• Помощи за първо жилище – дават възможност на хора в неравностойно положение да закупят и да запазят притежанието на собствен дом.
• Безвъзмездни средства за апартаменти под наем - за закупуване, подобряване и изграждане на жилища, които ще се предлагат под наем;
• Безвъзмездни средства за преустройство на жилища  на хора с увреждания;
• Безвъзмездни средства за асансьори на сгради без такива. 

В България голяма част от населението живее в условия, които се определят като неприемливи. По данни на Eurostat 22,5% от населението на България не успява да поддържа жилището си адекватно топло през студените месеци, 11% имат в жилищата си проблем с течащ покрив, влага и мухъл или компрометирана дограма, а 7 % нямат вътре в дома си баня или тоалетна. Въпреки това:  

• Правото на достъп до жилище в България не е изрично конституционно право и не е признато в никакъв нормативен акт. 
• Страната няма национална жилищна политика, регламентирана в стратегически документ, както и единно законодателство, което да регулира обществените отношения за осигуряване на жилищно настаняване.
• Настаняването в общинско жилище е единствената жилищна подкрепа за уязвими и социално слаби групи от населението. То обаче не е признато за Услуга от общ икономически интерес (УОИИ) и общините не получават никаква финансова подкрепа от държавата за поддържането на такива жилища, както и нямат регламентирани задължения да поддържат и предлагат тази услуга. 

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България. За допълнителна информация посетете платформа “Общински жилища” - място за дискусии и споделяне на полезни материали и документи, свързани с управлението на общинските жилища: http://obshtinskidom.bg/