Правото на жилище е заложено в Конституцията на Кралство Испания. Целенасочено жилищно планиране на национално ниво и на ниво автономни области в Испания се провежда от 1992 г. с целева финансова подкрепа на Националното правителство и Европейски фондове – основно ЕФРР.

Актуалната жилищна стратегия на Испания е насочена към предоставяне на повече възможност за инициатива на обитателите и помощ главно за индивидуални сгради (infravivendas), които не отговарят на нормалните условия за живот и са обитавани законно от хора с икономически и социални проблеми, намиращи се в урбанизирани зони, не в гета, като така се цели да няма сегрегация.

Властите са водени от убеждението, че неотговарящите на стандартите жилища създават социални и градоустройствени проблеми и е необходимо да се осъществи физическа и социална интервенция. Тъй като необходимите инвестиции са значителни, се подхожда с внимателен подбор и планиране – изготвя се регистър на тези сгради. Техническите екипи на отговорната институция в автономната област оценяват какви трябва да са интервенциите в сградите, възлагат дейностите на изпълнител и осъществяват строителния надзор на изпълнението. Държавното финансиране е 100% безвъзмездно, като може да бъде максимално до 30 хил. евро.

• Автономните области в Испания имат Министерства по жилищните въпроси и специализирани Агенции за социални жилища и жилищно обновяване към тях.

• Например в Автономна област Андалусия (с население над 8 млн.души) то работи от 1984 г., понастоящем има 600 служители и поддържа 80 000 жилища, като повечето жилища са 25-35 годишни и се отдават под наем.

• Бюджетът им е около 25 млн. евро на година, което включва: национално финансиране, финансиране от автономната област, европейско финансиране (ЕФРР) и собствени приходи на агенцията.

Функции на специализираните жилищни агенции

Жилищните агенции строят или купуват жилищен фонд, който се предоставя под наем като социални жилища на нуждаещи се семейства, картотекирани като такива в общината или в автономната област.

Наемът за жилището може да се редуцира до 90% от пазарната цена в зависимост от доходите на семейството, амортизацията на жилището, ремонти и подобрения извършени от наемателя и др. Договорите се сключват всяка година, като се прави индивидуален план с цена и условия за всяко семейство и в последствие се осъществява постоянен мониторинг по изпълнението му.

Жилищните агенции обслужват настанените семейства като събират наемните им вноски и им предоставят и допълнителна подкрепа, тъй като всички са представители на уязвими групи от обществото. В допълнение имат специална „Програма за помощ на наемателите", по която агенцията може да плати временно наема на семействата, когато са в затруднена ситуация и на практика могат да редуцират наема според нуждите на семействата, защото има изискване стойността на наема да е по-малко от ¼ от дохода на семейството.

Жилищните агенции имат и задължение да работят за интегрирането на семействата в обществото. Те поддържат в екипа си социални работници, които оказват цялостно социално подпомагане на семействата, настанени в социални жилища за период от 20 години. Жилищните агенции координират социалните си дейности с други служби за социално подпомагане. Екипите, които работят с наемателите обикновено включват социален работник, строителен техник и юрист.

Жилищните агенции имат и една друга специфична роля - работят за ликвидиране на уязвими зони. 

Например в Андалусия министерството е класифицирало 45 зони като уязвими, които трябва да се трансформират. Във всяка зона агенцията работи с всички заинтересовани страни - местна общинска администрация, местните лидери, НПО, сдружения на етажната собственост. 

Дейностите се финансират от Програма за реновиране на градските зони с бюджет от около 70 млн. евро, от която 35% е национално финансиране. Мерките за изкореняване на гетата задължително се обвързват със социални мерки. Към бенефициентите се прилага индивидуален подход - проучват се условията на всяко семейство и се предлагат конкретни решения. 

Когато се налага преместване на някое семейство се използва съществуващия свободен жилищен фонд, като не се практикува да бъдат настанени  много семейства от определен район в един блок, за да се предотврати социално капсулиране и да се осигури интегриране в местната общност.

Жилищните агенции разполагат и с технически персонал за поддръжка на изградения жилищен фонд, за неговото обновяване и подобряване. Всяко жилище се проверява дали отговаря на техническите изисквания и за да се обитава трябва да има сертификат за съответствие с тези технически изисквания.

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България. За допълнителна информация посетете платформа “Общински жилища” - място за дискусии и споделяне на полезни материали и документи, свързани с управлението на общинските жилища: http://obshtinskidom.bg/