От почти един век социалната жилищна система на Виена е пример за ефективен и иновативен модел за предоставяне на висококачествени жилища на достъпни цени.  

Виена е най-големият собственик на жилища в Австрия. От 2018 г. общинските жилища са 220 000, което прави близо 25% от жилищния фонд в града, а повече от 50% от общо 1,8 млн. жители на Виена живеят в социални жилища. 

Към тях се добавят и 200 000 субсидирани жилища – жилища, контролирани индиректно от градската управа, които са построени и притежавани от частни предприемачи. Това е практика, която съществува от 1980 г., когато е взето решение за сътрудничество с частния сектор за построяването на ценово достъпни жилища*. 

*Източник: https://socialhousing.wien/ 

Повече за социалната жилищна политики на Община Виена научете от видеото на английски език. Източник: https://gpla.co/vienna-social-housing-field-study/

Как работи това сътрудничество?

Градската управа купува земя за жилищно строителство и запазва контрола си върху това какъв тип строителство ще се осъществява върху тази земя. След това набира предложения от частни строителни предприемачи, които да построят жилищата.

Жури оценява предложенията въз основа на следните критерии: качество на архитектурата; въздействие върху околната среда; социална устойчивост; икономически параметри като напр. предложени наемни цени. След като журито избере изпълнител, градската управа продава земята на изгодна цена.

В допълнение, градската управа предоставя на строителния предприемач заем при преференциални условия като напр. ниска лихва и удължен срок на изплащане. Построените жилища остават собственост на предприемача, но една част от тях се отдават под наем, при условия, определени от общината.

Социалната жилищна политика на Виена

„Социалната жилищна политика на Виена се определя от политическия ангажимент, че жилището е основно човешко право“, казва зам.-кмета на Виена Катрин Гаал пред POLITICO* и добавя, че задачата на градската управа е била значително улеснена, благодарение на решимостта да запазят като публична собственост огромния запас от субсидирани жилища, построени през миналия век.

“Настоявахме да не се приватизира социалният жилищен фонд през 1980-те и 90-те години, когато други градове разпродаваха техните общински жилища. Днес виждаме, че тази стратегия е била успешна. Ако загубим тези апартаменти, общината ще има много ограничени механизми да регулира наемните цени.“

*Източник: https:// www.politico.eu/article/vienna- social-housing-architecture- austria-stigma/

Община Виена инвестира 400 млн. евро/ годишно за строеж и ремонт на сградния си фонд.

В допълнение, поддържа фонд от 100 млн. евро за подпомагане на местни жители, които не могат да си позволят дори и субсидираните жилищни наеми.

Тези средства се набавят от данъци върху доходите и корпоративни данъци.

Наемните цени се регулират от общината, така че гражданите да не плащат за дома си повече от 20 до 25 % от дохода на домакинството. Интересен елемент от социалната жилищна политика на Виена е, че семействата се оценяват по доходен критерий, когато се нанасят за първи път. Няма условие да напуснат, ако доходите им се увеличат в последващи години, в резултат на което в социалните жилищни сгради живеят хора с различен социален статус и това подпомага социалната интеграция.

Успехът на жилищната политика на Виена се дължи не само на големия жилищен фонд и намалените наемни цени, но и на красотата на сградите. Жилищата са достатъчно атрактивни да привлекат хора от средната класа, което спомогна жилищните комплекси да не се превръщат в социални гета.

В днешни дни 80% от населението на Виена живее под наем, като повече от половината от тях са настанени в жилища със социален наем.

Нова градска зона – комбинация от обществени, частни и кооперативни жилища. Photo (cc) Eutropian

Този бюлетин е разработен по проект „Създаване на мрежа и инструменти за комуникация и взаимодействие между администрация и граждани за отговорни жилищни решения“, изпълняван от Фондация “Подслон за човечеството” (Хабитат България) в партньорство с Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Осъществява се с финансовата подкрепа ОП „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. www.eufunds.bg